Как се получава извлек от билки

Ето някои  неща, които трябва да знаем при използването на билки, за да получим правилният извлек:

•  При варене се получава отвара, а при попарване с вряла вода - запарка.

Запарките (infusa) и отварите (decocta) са водни извлеци от билки или лекарствени сборове, които се приготвят на водна баня. Тъй като бързо се развалят, основно изискване при тях е да се приготвят често и в малки количества, като се съхраняват в хладилник най-много до три дни след приготвянето.
Запарки се приготвят от листата и цветовете, от които активните вещества се извличат по-лесно, а от по-твърдите растителни части като кори, стъбла и корени се приготвят отвари.
Когато се прави запарка, наситнените билки се поставят в съд (емайлиран, порцеланов, стъклен), заливат се с предписаното количество вода и се нагряват на водна баня с кипяща вода в продължение на 15 минути. След това билката остава да се кисне в продължение на 45 минути и чак тогава се прецежда и консумира. По-бързият вариант на запарка спестява 45-минутното киснене, но тогава билката се държи на водна баня в продължение на 25 минути. Трети вариант е билката да се залее с кипяща вода и да се държи на топъл котлон в продължение на 15 минути, но като се внимава самата тя да не кипи.
Отварите се приготвят аналогично, но за по-дълго време - до 30 минути.

Известният български лечител Петър Димков препоръчва негорчивите билки да се запарват, а горчивите да се варят 10-15 минути. След това отварата се утаява и накрая се прецежда. Отварите и запарките трябва да са прясно приготвени. По правило не бива да престояват повече от 24 часа и да се държат в хладилник.

Студен извлек се приготвя, като ситно нарязаната билка се залее със студена вода и кисне в нея средно от 5 до 12 часа.
Важно е да се помни, че не всички билки понасят варенето. Например коренът от ружа не бива да се преработва топлинно. За това от ружата се прави студен извлек. Обикновено корените, корите и семената първо се заливат със студена вода и се варят, след като са били накиснати добре.
Настойките (или още тинктури, tincturae) са спиртни, спиртно-водни или спиртно-етерни извлеци от лечебни растения, получени без термична обработка. Те обикновено се употребяват в малки количества, на капки и могат да се съхраняват по-дълго време.

За приготвянето на настойки се ползва най-често спирт от 40 или 70 градуса. Надробената билка се поставя в стъклен съд, залива се със спирт, захлупва се и се оставя да кисне в продължение на 7 денонощия. След това се прецежда през няколко слоя марля. Настойките трябва да бъдат бистри и да притежават характерните за изходната суровина вкус и миризма.

Когато се прави лапа, първо билката се счуква или намачква. Може да се смеси с малко топла вода (до 30°). Получената каша се поставя върху марля, която се привързва към болното място.

За мехлемите е нужна несолена свинска мас или вазелин. Те се разтапят на слаб огън. След като леко изстинат, към тях се прибавя счуканата на прах билка. За сгъстяване на сместа може да се използва разтопен восък, а за разреждане - зехтин.

За получаване на маслен извлек: билките се поставят в прозрачен стъклен съд, чист и сух, до около 2/3, налива се зехтин да покрие билките, затваря се с (чиста и суха) капачка и се оставя на слънчево място за 40 дни. След това се съхранява на тъмно, сухо и хладно място (с билките вътре). Годно е до 1 година.